Историята на една книга

Ще си призная нещо. Предубедена съм към съвременното българско изкуство. В тази графа слагам както филмовото, така и литературното такова. Не мога.

Последният "нов" български филм, който гледах беше La Donna e Mobile. Досещате се, че това се случи доооостаааа отдавна. А книга на български автор просто не се сещам кога съм чела за последно. Съвременен имам предвид. Като влезна в книжарница, напълно умишлено избягвам редичката с български книжки. И изобщо не изпитвам чувство на вина или неудобство.

Има нещо, което не ми понася на нервната система. Може би в опита си да кажат твърде много неща с едно единствено произведение, просто забравят каква им е била основната идея. Или е заради вечната поза на 'интелигенция'. И все още продължаващото мрънкане, че в България изкуство не може да се прави. Може. Това, че няма кой да прави качествено такова, е съвсем отделен въпрос. Или заради другото редовно мрънкане - че Държавата била длъжна да направи това или онова за тях. За последното, за съжаление, не мрънкат само те.

Отклонение: Опитвам се всеки месец да ходя поне на една театрална постановка. Засега успявам. Приятно съм изненадана, че все по-трудно става да си намериш билет. Залите са пълни. И въпреки това наскоро слушах интервю с някакъв театрален 'корифей', който си пееше песничката от едно време, че българинът не ходел на театър. Трънки и глогинки! Ходи, та чак пушек се вдига. Край на отклонението.

А може би просто съм субективна без абсолютно никаква логична причина за това. Предубедена. С предразсъдъци. Де да знам.

Защо ви наговорих всички тези неща ли? Ами защото вчера се отбих през една книжарница, за да си купя една българска книжка. Напълно целенасочено. Знаех заглавието. Името на автора (простете) го бях забравила. Поразрових се из частта с български книжки на съвременни автори, но не я открих. Но пък забелязах, че сума ти народ е решил, че след като името му се носи в публичното пространство, нищо не му пречи да издаде и книжка. Боян Биолчев? Както и да е. Пак се отплеснах.

Та търсех си аз книжката и не я намирах. Освен това съм тъпо и упорито същество. И като си наумя нещо, обикновено го правя Просто не можех да си тръгна оттам без да съм постигнала заветната цел. Затова помолих една девойка в униформа за помощ. Тя бе усмихната, а аз се чувствах малко нелепо докато й обяснявах, че търся еди-коя-си книга, но не й знам автора. Оказа се, че и така става. Пет минути по-късно плащах на касата.

Сега седи в къщи (книгата) и чака да я подпочна. И това ще се случи най-късно този уикенд. Дали ще е в някой автобус или у нас, това само времето ще покаже.

След като я прочета, ще ви кажа и как се стигна изобщо до идеята да си я купя. Но затова - тогава.

Засега остава само фактът, че вчера влезнах в книжарница да си купя книга на български автор. Въпреки предубеността ми. Това е.