Настроение някакво

Музикалните настроения са странно нещо. Ето, днес ме е обхванала музикална вълна от 60те и 70те. И не мога да я спра по абсолютно никакъв начин. Затова и вече не се и опитвам.

Който не си пада по този период, просто няма смисъл да продължава.

Подредила съм песните хронологично, че да няма сърдити.

Самото начало на 60те:
(The Freewheelin' Bob Dylan, 1963г.)



Малка изненада. Оригиналът е на Ерма Франклин от 1967г. Следват безкрайно много кавъри. Допреди малко си мислех, че първоизточникът е Джанис Джоплин. Оказа се, че съм в грешка.



Началото - Billy Joe Royal от 1967г. Тук, обаче, ще пусна кавър. Версията на Kula Shaker е по-добра, но няма да е тя:
(Shades of Deep Purple, 1968г.)



Подозирам, че съм я пускала и друг път. Сори, обаче ми е сред любимците:
(Steppenwolf, 1968г.)



След уместна забележка - Кралят. Годината е 1969. Първоначално е записана от Марк Джеймс (Франк Замбон), но по-късно Елвис я превръща в хит.



Обикновено казвам, че не ме кефят, ама не знам какво ми става в последно време и тази песен я слушам с искрено удоволствие:
(Led Zeppelin II, 1969г.)



Човекът я е изпял много преди Мадона да си я хареса:
(American Pie, 1971г.)



Кой казва, че животът не бил лесен?
(Demons and Wizards, 1972г.)



Задължителният финал:
(A Night at the Opera, 1975)



Толкова. Ако се сетя още, ще добавям. Стига да не ме домързи...