Тази събота и неделя програмата ми беше натоварена. Основно с приятни емоции. И километри далеч от София.
Планът бе в събота да се понесем към Рилския манастир. Речено-сторено. Понесохме се. В момента, в който подминахме Перник и пътят стана като слънце. Няма дупки. Хубав асфалт. Песен направо. Като казах песен - музиката и тя бе подобаваща. Компанията - още повече.
Пътуваме си значи към Рилския манастир и на няколко километра преди отбивката, в колата се проведе следният разговор:
- Абе, ти ходила ли си на Роженския манастир?
- Не.
- А ходи ли ти се?
- Хм. Къде се намира? (въпросът ми е породен от недостига ми на познания в областта на географията)
- В Рожен. До Мелник.
- Ще има ли достатъчно бензин?
- Да.
- Тогава - ок.
Подминахме отбивката и продължихме смело напред. Някъде към Кресна вече изпитвах неистова нужда да посетя някой санитарен възел и поради тази причина решихме да спрем за кратка почивка. Седнахме в едно капанче с изглед към реката.
Пихем количка и продължихме. Пътят ни зовеше, а жегата ставаше все по-напориста. Добре, че са измислили климатиците. Стигнахме до разклонението за Рожен. На същата табелка видяхме, че Рупите са само на 5км. Нямаше как да не се отбием и през там.
Пътят се стесни, асфалтът почти изчезна. След малко се озовахме на един симпатичен импровизиран паркинг. Зарязахме си возилото там и влезнахме през желязната порта да видим църквата на Ванга. Бях приятно изненадана от зеленината, която ни посрещна.
Алеята към църквата:
Църквата. Не влезнахме вътре. Затова снимките са само външни:
Скалите наоколо са впечатляващи. Кожух планина. Вулкан, който в миналото е избухнал внезапно, почти се е взривил. Още нещо, което не знаех.
В двора има и езеро с гореща вода.
Сълцето напичаше вече почти болезнено и прекратихме обиколката из Рупите набързо. Кратко, но качествено. Следваща спирка - Роженския манастир.
Но за него утре, че постът ще стане много дълъг :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар