До Рожен и назад 3

Оставихме Роженския манастир и поехме по обратния път към София. Все още беше сравнително рано - следобедът едва бе преполовил, и затова решихме да си направим една малка разходка из Мелник. Така и така сме там, а градчето определено заслужава внимание. Не само заради виното си или защото е най-малкият град в България.

Малко и кокетно, сгушено в полите на Пирин, тази събота Мелник се оказа по-оживен, отколкото очаквахме. Оказа се, че има някакво събитие, което събира ретро автомобили. Не разбрахме точно какъв е поводът, но за сметка на това се нагледахме на сладури на четири колела лепенки по тях и с много, много горди собственици. Движеха се с подчертано достойнство и с удоволствие попиваха погледите на сеирджиите.













Но да не забравяме и самият Мелник.













Днес не ми достигат думи, затова пускам основно снимки. Те и без това говорят достатъчно. Няма защо да ги развалям с коментари.

Разходихме се до един хотел, в който по принцип имало тигър и маймуни, но този път ги бяха скрили. Сигурно не им понася жегата. Не успях да видя зверовете, но видях едно конче. На него не му се занимаваш много с позиране за снимки, ама нали вече съм казвала, че съм тъпа и упорита...



Напуснахме Мелник и се отправихме към Сандански. Крайно време беше да помислими за стомасите си. Защото човек и добре да живее, все някога трябва и да яде. След като похапнахме доволно, отидохме да разгледаме и парка. Много красив. Невероятен. Браво на хората!











Има ли смисъл да казвам, че изобщо не ми се прибираше? След целия този ден, изпълнен с гледки, преживявания и приятни емоции... Не ми се искаше да свършва. Но всяко нещо си има край. Прибрахме се в София. Но пък останаха толкова спомени, че ще ми държи още дълго време. Легнах си с мисълта за следващия ден. Очакваше ме разходка в друга посока. В друга планина. С друга компания.

Общото? Природа. Каквато може да се види само в България.