Широка лъка

Може би вече съм ви досадила до смърт с бръщолевенето си на тема "Къде бях през уикенда", обаче това е положението. Имам емоции и гледки за споделяне.

Действието се развива преди около две седмици. Дестинацията - Родопите. Целта - за един уикенд да обиколим де що можем до Триград и обратно.

Спирка първа:



Спряхме в началото на селото и се заехме с разучаването му. Първото, което видяхме, е това мостче.



До него има и по-нов модел, но предпочетохме да минем по стария. На отсрещния браг на реката ни очакваше това:



И няколко мака, устояли на горещите лъчи на слънцето. Опитах се да направя що-годе читава снимка, но не ми се получи особено успешно. Затова се обърнах отново към гледките наоколо.









Къщата на Екзарх Стефан.



Попаднахме на една размазана от жегата котка, която ни се зарадва.



Килийното училище.



Къщи.





Влезнахме и в етнографския музей. Интересното в случая бе, че самият музей беше затворен. Обадихме се на уредничката (телефонът й беше на табелката с работното време) и тя дойде да ни отвори. Въпреки че бяхме само двама души.













На двора имаше и няколко макета. Мелница:



Мандра.



Дъскорезница. Но нея само ще си я представяте как изглежда отвътре :)



Последна снимка от Широка лъка за разкош:



На няколко километра след Широка лъка има един интересен скален феномен - Момата. Успях да го видя само отдалеч, защото ме хвана малко шубе от едно леко стръмно място. Но това е вече една съвсем отделна история, на която мястото й изобщо не е тук. Момата:



А бе едва началото на целия уикенд. Като имам малко време, ще ви разкажа за стария римски път, за дивите ягоди и многото звезди.