Всичко е заради пеперудите 3

Леко открехнатата врата проскърцваше от вятъра и ни примамваше да разберем какво точно има зад нея. Приближихме се плахо и надникнахме. Забелязваше се част от оборудване, типично за всеки един уважаващ себе си ученически стол. Липсваше само едно нещо - хора. Точно зад вратата се виждаше поочукана стара мивка, пълна с не много прясна вода. Чешмата не бе затегната напълно и тишината се изпълваше от призрачното кап-кап-кап. Тук вече не издържахме и се махнахме от входа. И от хижата.

Преди да се изпарим, обаче, преживяхме още един лек сблъсък с характера на Майката Природа. И по-точно с нейните великолепни представители, известно повече като пеперуди. Vanessa atalanta - адмирал. Тук, държа да отбележа, че първоначалното разпознаване бе извършено, не от Евгени*, а от Пешо. В какво се изразяваше сблъсъка?

Представете си една запустяла и призрачна хижа. Камъните, с които са покрити алеите, са завзети от трева и бурени. Никъде не се вижда жива душа. Само една манта, няколко глави лук и много пеперуди. И насред тази пустош, две диванета с фотоапарати в ръце, преследват една пеперуда. Която упорито отказва да бъде снимана. И ние още по-упорити. Най-добрият кадър:



За компенсация, пускам снимка на една изключително послушна калинка, която като че ли само чакаше да дойде да я снима някой.



Мисля, че някъде по това време се отказахме да търсим крепостта. За сметка на това решихме да се възползваме от красивата гора, в която се намирахме и да се насладим на природата на Родопа планина. Следват снимки. И тук-таме някой коментар.

Дневно-активна нощна пеперуда. Sphingidae. Засега не се знае кой вид.



Polygonia c-album. Малко опърпана, но все пак тя.



Дърво със страховити клони.



Vanessa jo. Известна повече като дневно пауново око. Красива.



Снимката, с която много се гордея.



Скакауец.



Отново Polygonia c-album. при това с интересна история. Беше кацнала на тази прекрасна трева и се излежаваше на слънце. Лошото е, че точно тази трева бе заобиколена от тръни. А точно пред самата пеперуда се издигаше впечатляваш стрък коприва. За да я снимам (Polygonia-та, не копривата) се наложи да заема изключително странна поза, но се справих.



Друга подобна хубавица. Името е същото. Общо взето, този ден бяхме преследвани от Polygonia.



Сечко. Семейство Cerambicidae.



И за финал, малко гледки.











Това е. Или поне, това са нещата, които мога да опиша с думи. Останалото са емоции, които няма как да се пресъздадат.

*Който разпозна всички останали и ме снабди с латинските наименования.